Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2010 05:29 - Романтично-приказна Ниагара
Автор: vetrogon Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3818 Коментари: 4 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Ще ви разкажа една малка приказка, която сътворихме с луната...

Тази приказка е като приказка на Екзюпери... слуша се с душата, когато е притихнала в обичаност. Ако там няма Любов, то това ще са просто снимки...

image

Слънцето разстилаше вече облачната си постеля за сладък сън, но Ниагара продължаваше да играе:)))

image

Предизвикваше облаците да полудуват и те.

image

Малкият водопад също не мируваше...

image
 

Бреговете отдавна бяха съблекли златолистните си дрехи и заспиваха уморени.

image
 

Облаците поиграха, поиграха на гоненица с водните капки, порисуваха по небето, но...

... отново се заеха да правят пухкаво-звездна постеля на Слънчо за сън.

image

Ниагара спусна завесите...

image

Докато Слънцето се готвеше за сън, Месечинката отвори очи...

image

Разбудена, отметна уютната облачна завивка...

image

От вперените в нея влюбени очи на залязващото Слънце, свенливо се обагри в розово:)))

image

Смъмри лекичко палавите води, но те си продължиха играта.

image

Ниагара добави още малко пух в единия край на небето...

image

Фенерът внимателно наблюдаваше какво става около него.

image

А, видя ме! Здравей, моя душеприказчице!

image

"Добре дошла отново при сбъдната си мечта!" - кимна Месечинката.

image


Заразказвахме си на коя какво се е случило... душата ми говореше ли говореше и...

image

Ниагара подхвана нежна мелодия, а думите ми преминаха в песен...

image

Залезът прегръщаше и нежно целуваше земята...

image

Месечинката закачливо намигаше на буйните води и и се усмихваше на игривите водни капчици:)))

image

Надигна се още по-нагоре, за да чува по-добре... душата ми вече бе приседнала на прага на слънчовата спалня и тихичко му пееше...

image

Всичко лека-полека утихваше за сън. Само водата продължаваше да върви по своя път... както моята Любов

image


Заслуша се месечинката в песента на душата ми...

image

Заслуша се и водата...

image

От чутото се обагряше в сгушено-нежен цвят...

image

Зашепна ми Месечинката тихо на /д/ушенце... тихо, тихо...

image


А СЪРЦЕТО НА НИАГАРА ТУПТЕШЕ ВЕЧЕ С МОЕТО!

image

Съзаклятнически ми направи пътечка за... тя знае къде...

image


Вземи сърцето ми... аз мога без него. Но без любов не мога... Ниагара приюти душата ми... Накъдето и да се обърна виждам само любов:)

image


Лека нощ, Любов! Добро утро, Любов!:)))

image

image


Луната се залива

пак от смях.

Две влюбени звезди

се гонеха край нея

и я обсипваха

със звезден прах.

От облака

изтръгна се въздишка

И тихичко

направи им постеля...

 

И вдъхнах шепота на вятъра.

Усещам влюбен аромат.

С Луната тихичко говориме,

 

че няма връщане назад. 

 







Тагове:   Ниагара,


Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ufff - Няма излизане от приказките на п...
22.11.2010 06:12
Няма излизане от приказките на природата.
цитирай
2. vetrogon - @ufff - :)))
22.11.2010 06:27
Никой не бяга от хубавото:))) Приказни сбъднатости ти желая!:)))
цитирай
3. karambol5 - ;))))))))))))))))))))))))))...
22.11.2010 10:08
;))))))))))))))))))))))))))))))
Много.......влюбена приказка :))))))))))))
цитирай
4. vetrogon - @karambol5 - :)))
22.11.2010 18:11
Ама мнооооооооооого, колкото са водите на Ниагара!:))))) Усмихнато да ти е!:)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vetrogon
Категория: Лични дневници
Прочетен: 255071
Постинги: 137
Коментари: 517
Гласове: 5070